За България
Република България е държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и на НАТО. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров и заема 22% от площта му. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км – морски. Официалното име на държавата според конституцията и от 1991 г. е Република България.
Националния празник е 3 март (Ден на освобождението от османско владичество).
Официални държавни празници са още:
6 септември – денят на Съединението;
22 септември – денят на Независимостта и
24 май – Денят на българската просвета
България има своя база на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш. Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната – 4 300 км.
Кратка История на България
Стара Велика България, е основана от хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, кан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска империя.
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл.
През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
Аспарух определя Плиска за столица.
По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и кан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна).
През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Цар Борис I покръства българите през 864 г.
При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
Византийско владичество – Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III.
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново.
Османско владичество – 15 век въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите – Търновскo, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 – Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение – Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 – със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Трета българска държава. 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части.
След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република.
През 1971 е приета нова конституция.
През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика.
Природа
България има уникална и богата природа. Обособени са 3 национални парка със 193 048 ha площ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотици природни забележителности и защитени местности, голяма част от които включени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите на Европейската комисия. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта.
В България живеят редки или изчезнали в Европа животни като белокоремен тюлен, голяма дропла, прилепа голям подковонос, червена мравка, голям креслив орел, алпийски тритон, къдроглав пеликан, царски орел, пеперудата червен аполон и стотици други видове. Едни от най-редките растения са пясъчната черноморска лилия и еделвайсът.
В страната има уникални природни забележителности като Белоградчишките скали, местността Рожен в Родопите, Искърския пролом, устието на река Ропотамо и река Велека, Триградското ждрело, Чудните мостове, Седемте рилски езера, както и още стотици езера и пещери, известни в целия свят с неземната си красота. В България има над 600 топли и студени минерални и геотермални извори. Най-високият връх в страната е Мусала – 2925 м, който е и първенецът на Балканите.
Население
По данни на Националния статистически институт населението на България до 2007 е 7 679 290 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двата най-големи други етноса са тези на турците (9,4%) и на циганите (4,7%).
Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани и евреи. 84,5% от населението говори български език, който е и официален. Турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.
Повечето българи са източноправославни (82,6%), 12,2% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други. Каракачаните също изповядват християнската религия и говорят диалект на гръцкия език, като има заместване на определени звукове. В миналото каракачаните са били номади.
Култура
В България се заражда кирилицата – азбука, създадена от Св. Климент Охридски и кръстена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в някои държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на светите братя Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици. България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова, Николай Гяуров и др. От България е и една от най-известните арфистки на нашето време – Анна-Мария Равнополска-Дийн.